© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

Поморие е известно с гроздовото си бренди (коняк е само от Франция, нали знаем?) и идеята тази репутация да се използва и във виното никак не е лоша.

С голяма доза увереност мога да кажа, че отлежавалото в бъчви от бренди, каберне совиньон на „Черноморско злато“ е едно от най-добрите български вина, които съм пил.

Тъмният непрогледен гранатов цвят е първият сигнал, че ни предстои среща с едно необикновено вино.

Носът е доста типичен за сорта – игра между червени и черни горски плодове. Добавката идва от аромата, придаден от отлежаването в бъчви за бренди – конячни, почти карамелени тонове.

На небце виното е плътно и обло – точно каквото трябва да бъде едно добро каберне совиньон – с дълъг послевкус.

Отличен избор за богати месни храни. С темповете, с които се развива индустрията за телешко месо в България и с потенциала за отлежаване на това каберне совиньон, прогнозирам някъде в бъдеще една вечер на тотално потапяне в хедонизъм със стек и това вино.

Единственото нещо, което потенциално може да ви развали преживяването е знанието, че сте похарчили близо 50лв. за тази бутилка…

Оценка: 5+

Това розе направо ми подсече краката, когато го дегустирах. Подобно изказване не е много изискано и може би не подхожда на винения свят, но виното наистина е впечатляващо!

Добрите очаквания започват още в цвета – рядко се случва българско розе да демонстрира тази комбинация, която професионалистите по света наричат „цвят сьомга“.

Изборът да се направи вино само от каберне совиньон е малко рисков, но определено е оправдан, тъй като резултатите са много добри. Розето на „Черноморско злато“ показва много силен аромат на тропически плодове (манго, папая), които сме свикнали да намираме при новозеландския совиньон блан, но не и в българско розово вино. Лично аз намирам подобна „изненада“ за очарователна.

Единственият недостатък намирам във финала, който бих определил като малко „плосък“ – тоест без да оставя някакви характерни и/или дълготрайни впечатления.

Независимо от това „Гранд при розе“ е отлично вино и нямам търпение да бъде бутилирано и пуснато в продажба, за да се обзаведа с няколко бутилки… надявам се, че все пак цената му ще го прави достъпно.

Оценка: чисто 5!

© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

Решението да се кръсти вино на награда от конкурс е странно (особено при „особената“ репутация на въпросния конкурс – „Винария“), но шардонето „Златен ритон“ на „Черноморско злато“ определено има достойнства, с които заслужава наградите си (поне тази реколта).

Ще си позволя дори да отида дотам, че да кажа, че това вино е доказателство за огромният потенциал, което има българското шардоне, отгледано в Черноморския район.

Още погледът подсказва, че предстоящата среща ще е интересна и нетипична – това шардоне демонстрира бистър и свеж жълто-зелен цвят.

Носът е много свеж – с аромати на лимонена кора и леки минерални нюанси (неслучайно минералният акцент се повтаря – винарите на „Черноморско злато“ твърдят, че той е много характерен за тероара им).

Трябва да се отбележат и вкусовите характеристики – отлежаването в дъб се е отразило чрез ясноизразен ванилов аромат, който много подхожда на стила на това вино.

Леко, свежо и пивко, това е едно много добро вино, което заслужава както наградите, така и цената си от около 19лв.

Оценка: 5-

© "Черноморско злато" :: bsgold.bg

„Вила Понте“ е основната серия вина на поморийския гигант „Черноморско злато“. (В този блог сме разглеждали червеното купажно вино от същата серия, направено от каберне совиньон и сира.)

Класическият (френски) купаж между шардоне и совиньон блан е дал стабилен резултат.

Ароматът на виното е доминиран от дъбовия аромат на шардонето. Совиньон бланът добавя свежест, но определено това е типичната за „Стария свят“ свежест – по-сдържана и балансирана, донякъде минерална, срещу мощните тропически аромати, които обикновено получаваме от новозеландския или австралийския совиньон блан.

„Вила Понте“ е приятно бяло вино, подходящо за любимата ви пъстърва на скара, което няма да пробие дупка в джоба ви (цената му е около 12лв.), но няма и с какво да ви изненада.

Оценка: 4+

© The Hess Collection :: www.hesscollection.com

За американците Зинфанделът е обект на патриотизъм почти колкото знамето, Конституцията и зелените хартийки с портрети на президенти. И както и изброените, националната гордост често се изявява в стремеж нейните обекти да бъдат изнасяни извън границите на САЩ.

Такъв е случаят на Grand Circle („Големият кръг“), зинфандел от долината Напа (навярно най-доброто място за вино в САЩ) – това вино е специална серия на The Hess Collection, предназначено за износ извън границите на САЩ.

Средно-интензивен рубинен цвят (малко блед). Има нужда от известно декантиране, след което разкрива хубав букет на презрели червени плодове, ликорис. В устата е плътно, обло, с тежък танин, пак ликорис. Много добър баланс, алкохолът не изгаря гърлото, макар виното да е 14,5% по етикет.

Можете да го намерите по веригите на цена ~16лв. Съотношението цена/качество е добро по моя стандарт и мисля, че виното си заслужава, когато искате да комбинирате храната си с нещо силно и плодово.

Оценка: 5-

Ако и на вас ви липсват опитването и коментирането на различни вина, ви предлагаме две предложения за добра храна, хубаво вино и приятна компания:

cc gcfairch @ Flickr :: http://www.flickr.com/photos/gcfairch/4144527067

Един въпрос измъчва винените експерти и професионалисти от незапомнени времена: Наистина ли скъпото вино е по-вкусно (както и да разбирате този термин) от евтиното? Цели индустрии (на винените книги, списания и т.н.) и кариери (например тази на Робърт Паркър) се крепят на утвърдителния отговор на този въпрос.

Но няколко нови проучвания хвърлят противоречива светлина върху този въпрос.

Икономистът Стивън Левит и журналистът Стивън Дъбнър, автори на популярния блог за всекидневна икономика Freakonomics разказват за няколко интересни опита и проучвания, които показват, че вкусовите рецептори на любителите на виното се влияят прекалено много от информация (достоверна или не) относно цената на напитката, която опитват (целият текст – на английски – тук).

Навярно най-интересно е проучването на Робин Голдстийн (статиите му в блога са много интересни и се занимават предимно със случаи на измами и заблуди в света на виното), който използва статистическа информация от над 6’000 двойно слепи дегустации (тоест такива, при които дегустиращите нямат абсолютно никаква информация за виното, което пият – нито цена, нито дори сортовият му състав) и откриват, че неспециалистите дори харесват по-малко скъпите вина, пред по-евтините. При експертите тенденцията все пак е положителна (т.е. те харесват повече скъпите, отколкото евтините), но с доста малка разлика (цялото проучване - отново на английски - тук).

Подобни разкрития не би трябвало да са притеснителни за който и да било любител на виното – напротив, ако евтините вина ни харесват точно толкова, колкото и скъпите, това означава, че можем да харчим доста по-малко, доставяйки си (почти) същото удоволствие. Но е проблем за цялата индустрия, изградена около това да дава високи оценки и предложения за това, какво си струва да пием.

С риск да се повторим за пореден път – просто пийте това, което ви харесва.

© Катаржина естейт :: katarzyna.bg

Няма нищо, което да ни радва повече от възможността да ви запознаем с едно чудесно българско вино. Дано през 2011г. всяка бутилка, която пукнем и която е затворена у нас да бъде поне на нивото на Анкор сира на Катаржина, макар да осъзнаваме, че да поддържаш такова ниво е трудно.

Радващото обаче е това, че явно ще се оправдаят прогнозите и надеждите на професионалисти, че югоизточна България се оказва отлично място за отглеждане на сорта сира и това дава отражение във виното.

Наситен тъмно-вишнов цвят. Носът е елегантна комбинация от зрели червени плодове, сливи „конфи”, кожа и дъб. Небцето започва с минерална атака, последвана от палитра от пикантни и сладки подправки и завършва с усещане за лек полиран дъб. Тялото не е толкова плътно, колкото очаквах. Не оставя почти никакви впечатления в началото на небцето. За сметка на това танините оставят запомнящи се впечатления на финала на страниците на езика.

И макар Коледа и Нова година да минаха, предстоят още не малко зимни празници, на които много семейства ще имат повод да се съберат. Анкор сира е достойно вино за всеки подобен случай.

А аз мога да кажа само: Encore une fois, s’il vous plait!*

Оценка: 5 (още един отличник!)

* „(Налейте) Още един път, ако обичате!“

© Bonterra Vineyards :: www.bonterra.com

Искахме да започнем годината ударно и не можахме да се сетим за нищо по-подходящо от това калифорнийско каберне совиньон.

След Парижката сляпа дегустация (която и преди сме споменавали във Виноблога) вече никой няма разумна причина да се усъмни в способностите на американската индустрия да произвежда вино от световна класа (предвид факта, че тя се е провела в средата на 70-те, доста хора би трябвало да имат повод за размисъл относно предубежденията си…)

Една от причините Калифорния да остане водещ световен производител от 76-а насам, разбира се е фактът, че тамошните винари винаги търсят нови и по-добри методи да произвеждат най-доброто вино в света. Бонтера е една от избите, която следва модата или по-скоро я задава – и произвежда био (както е официалният български термин) или органично (organic) вино (но моля не го бъркайте с био-динамичното). Бихте могли да се уверите и сами, че резултатите са обнадеждаващи.

Цветът е наситен гранатов с мастилени отенъци. На нос – черен плод (касис) с ванилия, подплатен с много елегантен землист и дъбов акцент. Тялото е плътно, сочно с подчертана минералност и сдържаност. Приятно обло със свежа мармаладена сочност и средно-дълъг финал.

Чудесна компания за зимните вечери дори само като аперитив. Заради вродената си плодовитост и елегантност мисля, че би отивало повече на различни меса на скара, отколкото на типичните за сезона традиционни гозби с участието на кисело зеле и подобни. Някак си в съзнанието ми прави компания на свежо и сочно парче телешко.

Цена: около 30лв. за бутилка.

Оценка: 5

И така, без да отлагаме повече, пускаме фанфарния звук и обявяваме вино на 2010г. в категория бяло и червено:

Вино на 2010г.

Бяло: Сейнт Клеър Премиум совиньон блан 2009

Колкото и съмнения да изпитвате в изискаността на новозеландския совиньон блан, този Премиум вариант на семейната изба е изключително удоволствие. Можем само да тръпнем в очакване на опитаме новата реколта 2010г., за която вносителите от „Негосиан“ вече зададоха много високи очаквания.

Червено: Мацей Фонтерутоли Кианти класико 2005

Отношението към италианското вино е същото като това за колите на тази страна – хората или го мразят или го обожават. Но киантито е класика, а от „класическата“ зона на наименованието произхождат несъмнено най-добрите вина от вида. Във Фонтерутоли се занимават с това да правят кианти от толкова отдавна, че до голяма степен придават смисъл на думата „класика“.

Със съжаление трябва да отбележим, че през 2010г. стигнахме „само“ до 5+ в блога (или 92 точки за истинските вино geek-ове), но се надяваме през 2011г. да имаме поводи да подобрим постиженията.

Но за да не подценяваме българските вина сме длъжни да споменем (почетно) поне две от тях, които ни направиха чудесно впечатление през годината и заслужиха мястото си в „Клуба на отличника“ където учениците са винаги чисти, спретнати и със зализани перчемчета:

1. Ийзи бай Енира 2008 – съвсем вярно на името си, Ийзи ни впечатли с игривия си и непретенциозен характер, дори може да се каже, че ни свари неподготвени. Ако обичате този тип вина абсолютно ви го препоръчвам, тъй като то е много впечатляващо в категорията си, а и дори извън нея.
2. Боровица гъмза Блек пак 2008 – тотална противоположност на предишното вино, Блек пак на Боровица може да съперничи (с доза смелост) дори на големите френски вина от Бордо. Изключително елегантно, но и смело, тъй като гъмзата няма славата на изискан сорт грозде.

Иначе сухата статистика показва, че през 2010г. ви представихме над 70 вина и обиколихме почти целия свят, тръгвайки от България, минавайки през Австрия, Франция (разбира се), Испания преди да се отправим към Чили, Аржентина и САЩ и да завършим на края на света в Австралия и Нова Зеландия.

Надяваме се, че сме ви били поне малко полезни и сме ви заразили поне малко с ентусиазма към виното, който ни мотивира да пишем този блог. Все пак той съществува преди всичко за читателите си. Ще се радваме на вашите коментари, предложения и (разбира се) критики към блога.

Наздраве и до нови срещи!