Старовремските вина на Боровица

Винарска изба "Боровица"

© Уин уайнс :: winwines.net

Дали дойде времето, в което истинските мераклии да правят вино в България, могат да си позволят да работят супер-малки масиви за супер-малки серии? Вина, чиито бройки се броят в стотици, а не в хиляди или милиони бутилки. Искрено се надяваме да е така, а винарите от “Боровица” са едни от пионерите в този тип производство.

Огромно разнообразие

Макар малка, избата прави поне 25 различни вида вина. Логиката, че всяко лозе, всеки масив е различен тероар изразява философията на винарите от Боровица, които кръщават вината си остроумно – дали на бабата, която гледа дадено лозе, тъй като децата ѝ са в големия град (и която влага огромния си ентусиазъм, който иначе сигурно би отделяла на внуците си) или на Енрике Иглесиас. Всяко от вината наистина идва с характера си и макар някои да са доста близки, други демонстрират космически разлики. Няма да ме разберете без да опитате (например) мерлото от серия Лез ами (Les Amis) и това от серията Great Terroirs под наименованието Пепър гардън (Pepper Garden).

И всеки такъв дух, затворен в бутилка, идва в ограничени серии от 250 до 400 бутилки.

И това не е единственото старосветско нещо във вината на Боровица. С изключение на двете пенливи вина, които успях да опитам, които бяха доста изразителни, със свежи и силни аромати на ябълка, това са скромни, сдържани, но и много елегантни вина. По много неща те напомнят на френските вина, особено на тези от Бургундия, които също се правят от сорта пино ноар.

Характерът на вината

Пино ноар-ите на Боровица в общия си случай са бледи, с вишнев цвят и същия аромат. Друг факт, който заслужава похвала, е голямото фокусиране върху типично българския сорт гъмза. Рядко българските изби и позволяват да правят (едно)сортови вина с българско грозде, а още по-малко на това ниво и в този ценови клас. Това разбира се нямаше да стига, ако вината от гъмза не показваха необходимите качества – но макар да са странни и навярно малко неразбираеми за родния вкус, това са едни отлични вина, които показват невероятно развитие в района на Белоградчишките скали, където се намира Боровица и където гъмзата се е развивала векове наред.

Крайните изводи

Самият факт, че в България се е появила изба с подобна концепция, заслужава отбелязване и похвала. Смелите експерименти с правенето на пенливи вина, и такива от традиционни български сортове също са чудесни и трябва да бъдат възнаградени. Жалко е, че вината са доста далече от масовия вкус и трудно биха били разбрани от масовия любител. От друга страна е неясно дали те изобщо ще имат възможност да стигнат до него, тъй като почти всички вина на Боровица са пласирани в доста висока ценова категория. Последното е нещо, което определено бих изтъкнал като слабост – на цени 20+ би трябвало да пием само отличници…

Дегустационни бележки от избрани вина:

  1. Боровица кюве Адриана Сребринова екстра брут
  2. Лез ами пино ноар кюве Кадо (Подарък) 2009
  3. Боровица гъмза Блек пак 2008

[album id=8 template=extend]

2 thoughts on “Старовремските вина на Боровица”

  1. Tsvetkov says:

    Съвсем скоро опитах няколко различни вина от избата в Боровица. Бяха наистина забележителни. Наистина цените на повечето вина са в диапазона 15 – 25 лв., но цената си заслужава. Рядко се срещат качествени вина с чист натурален вкус, произведени в България. Радвам се, че в Боровица се възражда вкусът на българското вино от северозапада. Желая успех на винарната.

  2. Андрей Боянов says:

    За мене това е избата, която най-ярко се отличава от всички останали. Превъзходни вина, всяко със собствен дух и качества.

Leave a Reply to Андрей Боянов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *