За да опознаете несравнимостта на виното, трябва да опитате френското вино. За да опознаете френското вино, трябва да опитате бордото.
Точно тази мисъл ме блъсна с първата глътка от червеното вино пред мен. Докато чакаш приятели по зимните вечери, след дълъг път, изтощителен работен ден, особено някъде из френска Европа, едната хубава чаша бордо ти обещава, че тежкото е минало, остава само опитът. Бордото е чиста класика – силен, богат вкус на поколения наследени винарски тайни, зрял касис, сливи, подправки… Това в ръцете ми е плътно, топи се изтръпващо и тежко по езика, перфектно за зимата.
Почти без изключения бордото е купажно вино, най-често от каберне совиньон, мерло, каберне фран. Може да е обидно скъпо, може да е и поносимо скъпо. При всяко положение си заслужава да се започне отнякъде. Дори не най-доброто, лесно впечатлява начинаещите. Но ако сте имали късмета във винопиенето си до сега да попаднете на вълнуващи реколти и букети, ще откриете, че има и разочароващо бордо. Не лошо, но определено развалящо нетърпеливото щастие, с което отваряте бутилки от региона.
В реда на мисли относно регионите: ако искате да блеснете лесно пред приятели, запомнете една дума – Медок. Това е подрегионът на Бордо с най-много от високо признатите производители. Не всички, но много. За повече от удоволствията на тази област, можете да се обърнете към бележките на Илия за тамошно вино.
И накрая, бордото, като добрите приятелства, остарява дълго и добре. И така докато го пиете винаги ви обгръща мисълта, а какво ли ще му се случи на това вино след 20 години? Има само един начин да проверите. Една каса вино, от която да отваряте по една бутилка на всяка Коледа. Не се притеснявайте, небцето помни. А за останалото време нека си пожелаем по чаша добро вино с приятели след дълъг път, изтощителен работен ден, някоя зимна вечер.
