Или защо не бива да се предоверяваме на професионалистите
cc gcfairch @ Flickr :: http://www.flickr.com/photos/gcfairch/4144527067
Един въпрос измъчва винените експерти и професионалисти от незапомнени времена: Наистина ли скъпото вино е по-вкусно (както и да разбирате този термин) от евтиното? Цели индустрии (на винените книги, списания и т.н.) и кариери (например тази на Робърт Паркър) се крепят на утвърдителния отговор на този въпрос.
Но няколко нови проучвания хвърлят противоречива светлина върху този въпрос.
Икономистът Стивън Левит и журналистът Стивън Дъбнър, автори на популярния блог за всекидневна икономика Freakonomics разказват за няколко интересни опита и проучвания, които показват, че вкусовите рецептори на любителите на виното се влияят прекалено много от информация (достоверна или не) относно цената на напитката, която опитват (целият текст – на английски – тук).
Навярно най-интересно е проучването на Робин Голдстийн (статиите му в блога са много интересни и се занимават предимно със случаи на измами и заблуди в света на виното), който използва статистическа информация от над 6’000 двойно слепи дегустации (тоест такива, при които дегустиращите нямат абсолютно никаква информация за виното, което пият – нито цена, нито дори сортовият му състав) и откриват, че неспециалистите дори харесват по-малко скъпите вина, пред по-евтините. При експертите тенденцията все пак е положителна (т.е. те харесват повече скъпите, отколкото евтините), но с доста малка разлика (цялото проучване – отново на английски – тук).
Подобни разкрития не би трябвало да са притеснителни за който и да било любител на виното – напротив, ако евтините вина ни харесват точно толкова, колкото и скъпите, това означава, че можем да харчим доста по-малко, доставяйки си (почти) същото удоволствие. Но е проблем за цялата индустрия, изградена около това да дава високи оценки и предложения за това, какво си струва да пием.
С риск да се повторим за пореден път – просто пийте това, което ви харесва.
Любопитна информация, а и вярна