2010 година неусетно се изтърколи и макар блогът ни да започна съществуването си някъде малко след средата ѝ, през тези 4-5 месеца събрахме достатъчно материал, за да се впуснем в любимата на всички българи практика за раздаване на награди, статуетки, значки, плакети и пр. Но тъй като блогът ни е непрофесионален и това наред с всички други предимства, означава и ограничен бюджет, ние раздаваме само морални награди. За сметка на това го правим сега – в началото на новата година, когато на всички вече ни липсва вълната от отличия, която беше раздадена на килограм в края на миналата година.
И така, без да отлагаме повече, пускаме фанфарния звук и обявяваме вино на 2010г. в категория бяло и червено:
Вино на 2010г.
Бяло: Сейнт Клеър Премиум совиньон блан 2009
Колкото и съмнения да изпитвате в изискаността на новозеландския совиньон блан, този Премиум вариант на семейната изба е изключително удоволствие. Можем само да тръпнем в очакване на опитаме новата реколта 2010г., за която вносителите от “Негосиан” вече зададоха много високи очаквания.
Червено: Мацей Фонтерутоли Кианти класико 2005
Отношението към италианското вино е същото като това за колите на тази страна – хората или го мразят или го обожават. Но киантито е класика, а от “класическата” зона на наименованието произхождат несъмнено най-добрите вина от вида. Във Фонтерутоли се занимават с това да правят кианти от толкова отдавна, че до голяма степен придават смисъл на думата “класика”.
Със съжаление трябва да отбележим, че през 2010г. стигнахме “само” до 5+ в блога (или 92 точки за истинските вино geek-ове), но се надяваме през 2011г. да имаме поводи да подобрим постиженията.
Но за да не подценяваме българските вина сме длъжни да споменем (почетно) поне две от тях, които ни направиха чудесно впечатление през годината и заслужиха мястото си в “Клуба на отличника” където учениците са винаги чисти, спретнати и със зализани перчемчета:
- Ийзи бай Енира 2008 – съвсем вярно на името си, Ийзи ни впечатли с игривия си и непретенциозен характер, дори може да се каже, че ни свари неподготвени. Ако обичате този тип вина абсолютно ви го препоръчвам, тъй като то е много впечатляващо в категорията си, а и дори извън нея.
- Боровица гъмза Блек пак 2008 – тотална противоположност на предишното вино, Блек пак на Боровица може да съперничи (с доза смелост) дори на големите френски вина от Бордо. Изключително елегантно, но и смело, тъй като гъмзата няма славата на изискан сорт грозде.
Иначе сухата статистика показва, че през 2010г. ви представихме над 70 вина и обиколихме почти целия свят, тръгвайки от България, минавайки през Австрия, Франция (разбира се), Испания преди да се отправим към Чили, Аржентина и САЩ и да завършим на края на света в Австралия и Нова Зеландия.
Надяваме се, че сме ви били поне малко полезни и сме ви заразили поне малко с ентусиазма към виното, който ни мотивира да пишем този блог. Все пак той съществува преди всичко за читателите си. Ще се радваме на вашите коментари, предложения и (разбира се) критики към блога.
Наздраве и до нови срещи!
По този въпрос оставям своите оценки изцяло в ръцете на специалистите, които са с много повече и по-задълбочени познания.Дори и да мога да оценя ароматите, не съм специалист по вкусовите качества на едно вино.Продуктите са с определени прояви във различните видове консумация и това не може да ми даде пълна картина и познания .