Често ще ни “чуете” (или по-скоро “прочетете”) да говорим/пишем за “тероар”. Повечето съвременни изби се гордеят с “тероара” си и/или правят “тероарно” вино. Обяснение на термина можете да срещнете дори в най-кратките винарски речници, но той е толкова ключов, че за него могат да се напишат и книги.
Най-кратко и ясно би било да кажем, че “тероар” е комбинацията от всички онези характеристики, които определят характера на едно вино – местоположение, климат, почва, изложение (на хълм, в равнина), води и дори такива неща като характер и манталитет на хората, които живеят в района, културни особености, начин на обработване на земята и производство на виното и др.Комбинацията от тези и още безброй много фактори наистина оформя една уникална среда, която може да направи две наглед (като състав и начин на изработване) вина да изглеждат и да се усещат напълно различни. Напълно естествени са и напъните на винопроизводителите навсякъде по света да правят тероарни вина – в крайна сметка резултатът от работата им е продукт на абсолютно всичко от края им и като такъв спокойно може да се използва за емблема за засищане неутолимия глад на регионалния патриотизъм.
Плавно навлизайки в света на виното (демек наливайки се с вино) обаче започвате да осъзнавате, че приказките за тероар, макар и префърцунени, имат известно основание. Макар думата да се отнася по-скоро за малки райони вътре в големите апелации (наименования) като Бордо, Риоха, Кианти и т.н. самите класически вина сякаш носят по нещо от страната и региона, от който произхождат.
Например френските вина са тежки, претенциозни и много сдържани. Ароматите не са силни, преобладават земни аромати, а плодовете само леко допълват цялостния букет. Точно като французите, които – няма какво да се лъжем – са си сдържани хора (изразявам се възпитано).
Кианти пък от своя страна е мощно и пълно с емоции, точно като един италианец. Освен това е достатъчно сериозно и с достатъчно самочувствие, за да бъде северняк от Тоскана, а не сицилианец или дори римлянин.
Сега си представете да свалим фокуса не просто до различни части/винарски региони на страната (като Бордо или Бургундия), а до отделни селца и кътчета, в които природата и хората оформят някакъв много специален характер, супер подходящ за правене на вино.
Концепцията за тероара все още е нова за нашите ширини, но България е толкова уникална земя и толкова подходяща за правене на вино, че развитието на тероарните вина се случва със скорост, близка до тази на светлината. И тук също можем да направим (условно) разделението на “малки” и “големи” тероари – Югоизточна тракийска низина (Харманли, Хасково, Ивайловград и пр.), Черноморския регион (най-вече около Поморие) и дори мини-тероари като местността Совáта в района на Свищов.
Този потенциал за бляскаво бъдеще на българското вино кара устите ни да се пълнят със слюнка, затова сега ще ви оставим и ще отидем да си отворим бутилка тероарно пино ноар.
Ако пък много държите да четете още теория, вместо да преминете към практиката, можете да погледнете и тази дефиниция за тероар.
3 thoughts on “Що е то “тероар” и как да го открием без карта”