Спомням си, че когато за пръв път научих за винарско имение „Драгомир“ ми направи впечатление фактът, че то се намира в рамките на втория по големина (и навярно първи по локален патриотизъм) град в България – Пловдив. В крайна сметка реших, че няма смисъл да определям това като позитивно или негативно явление и го оставих просто като факт за отбелязване, който ми даде идея за заглавието на тази статия.

Друг факт обаче ми направи изцяло позитивно впечатление – това, че всички етикети на „Драгомир“ са дело на Йордан Желев ПОК (познат още като) The Labelmaker и са изключително добре издържани и артистични.

Ето защо, когато получих покана от „Драгомир“ за представянето на новата им реколта вина, нямаше как да отклоня да присъствам, макар и по същото време да имаше представяне на вината на Негосиан от Южна Африка и Нова Зеландия в „Касавино“.

За съжаление условията на представянето не бяха благоприятни за „професионално“ разглеждане и оценяване на вината, така че ще споделя само общите си впечатления от 5-те вина, които опитаха гостите на „Драгомир“, а те бяха:

• Амрита (Amritta) 2010 – младото купажно вино на избата;
• Питос (Pitos) 2008 – купаж от мерло и каберне совиньон;
• Каризма (Karizma) 2008 – купаж от мерло, каберне совиньон и сира; носител на сребърен медал от парижкото състезание Винали 2010;
• Сарва (Sarva) 2008 – купаж от каберне совиньон, мерло и сира; създателите му го наричат „вино за ценители“, което се предлага в лимитирана серия от около 7-8 хил. бутилки;
• Ол ин уан (All in One) 2008 – купаж от мерло, каберне совиньон и испанският темпранийо (водещ сорт на червените вина от Риоха).

Мощна елегантност

Ако имах задачата да определя впечатленията си от вината във възможно най-клиширано звучащото словосъчетание, то мощна елегантност би паснало идеално на тези вина.

Хем доста плодови и силни, те не са „разтапящи се“ в устата. Тоест показват отлична структура и възпитание – точно като пловдивчани… (после кажете, че тероарът няма значение – дори в частта с културните особености на населението)

Трябва да призная (по спомени), че от петте вина се почувствах най-малко впечатлен от младото вино Амрита, докато всички останали са доста по-впечатляващи. Надяваме се съвсем скоро да имаме възможност да ви представим по-пълна картина за вината на „Драгомир“. Междувременно можете да погледнете следните материали от „ДиВино“:

• ВИ Драгомир представи новите си реколти в София
• Ревю на Амрита 2010

© Уин уайнс :: winwines.net

Дали дойде времето, в което истинските мераклии да правят вино в България, могат да си позволят да работят супер-малки масиви за супер-малки серии? Вина, чиито бройки се броят в стотици, а не в хиляди или милиони бутилки. Искрено се надяваме да е така, а винарите от „Боровица“ са едни от пионерите в този тип производство.

Огромно разнообразие

Макар малка, избата прави поне 25 различни вида вина. Логиката, че всяко лозе, всеки масив е различен тероар изразява философията на винарите от Боровица, които кръщават вината си остроумно – дали на бабата, която гледа дадено лозе, тъй като децата ѝ са в големия град (и която влага огромния си ентусиазъм, който иначе сигурно би отделяла на внуците си) или на Енрике Иглесиас. Всяко от вината наистина идва с характера си и макар някои да са доста близки, други демонстрират космически разлики. Няма да ме разберете без да опитате (например) мерлото от серия Лез ами (Les Amis) и това от серията Great Terroirs под наименованието Пепър гардън (Pepper Garden).

И всеки такъв дух, затворен в бутилка, идва в ограничени серии от 250 до 400 бутилки.

И това не е единственото старосветско нещо във вината на Боровица. С изключение на двете пенливи вина, които успях да опитам, които бяха доста изразителни, със свежи и силни аромати на ябълка, това са скромни, сдържани, но и много елегантни вина. По много неща те напомнят на френските вина, особено на тези от Бургундия, които също се правят от сорта пино ноар.

Характерът на вината

Пино ноар-ите на Боровица в общия си случай са бледи, с вишнев цвят и същия аромат. Друг факт, който заслужава похвала, е голямото фокусиране върху типично българския сорт гъмза. Рядко българските изби и позволяват да правят (едно)сортови вина с българско грозде, а още по-малко на това ниво и в този ценови клас. Това разбира се нямаше да стига, ако вината от гъмза не показваха необходимите качества – но макар да са странни и навярно малко неразбираеми за родния вкус, това са едни отлични вина, които показват невероятно развитие в района на Белоградчишките скали, където се намира Боровица и където гъмзата се е развивала векове наред.

Крайните изводи

Самият факт, че в България се е появила изба с подобна концепция, заслужава отбелязване и похвала. Смелите експерименти с правенето на пенливи вина, и такива от традиционни български сортове също са чудесни и трябва да бъдат възнаградени. Жалко е, че вината са доста далече от масовия вкус и трудно биха били разбрани от масовия любител. От друга страна е неясно дали те изобщо ще имат възможност да стигнат до него, тъй като почти всички вина на Боровица са пласирани в доста висока ценова категория. Последното е нещо, което определено бих изтъкнал като слабост – на цени 20+ би трябвало да пием само отличници…

Дегустационни бележки от избрани вина:

1. Боровица кюве Адриана Сребринова екстра брут
2. Лез ами пино ноар кюве Кадо (Подарък) 2009
3. Боровица гъмза Блек пак 2008

Боровица

Сгушена сред белоградчишките скали и намираща се в близост до едноименното село, „Винарска изба Боровица” е ориентирана предимно към създаването на сравнително ограничени партиди вина с изявен характер и носещи спецификата на тероара, а Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за получаване на грозде и вино с отличителни характеристики.

11 Photos