Днешното вино ни дава добър повод малко да се обясним.
Строгото ни отношение към вино-снобизма не означава, че винаги препоръчваме и предпочитаме евтините вина пред скъпите такива. Истината е, че при съвременния супер-конкурентен пазар, скъпото обикновено има причина да е такова. Както и евтиното. Какъвто пример ни дава и този чилийски совиньон блан за 8-9 лева.
Много блед воднисто-жълт цвят. Всъщност този воднист елемент се повтаря постоянно в това вино и на вид то доста наподобява вода, дори по начина, по който се стича в чашата (според етикета алкохолното съдържание е 12%).
На нос се усеща като лимонена кора, много слаб аромат на манго и съвсем лек зелен и минерален (варовиков) акцент. На небце виното пак е леко и воднисто, сладичко и кисело.
Ако трябва да го оприлича на нещо, това вино страшно много ми напомня на оригиналната лимонада – резен лимон, топнат в чаша с вода. И както тази домашна лимонада никога не можеше да ме спечели пред гордостта на социалистическата лека промишленост – добре напомпана с оцветители и подсладители, така и това чилийско вино не може да впечатли с нищо.
Както водата е подходяща за разреждане на силни ястия, така и това вино може добре да облекчи небцето ви при остро комбиниране на вкусове, каквото се получава при пиле с рокфор например.
Пиша му 4- и създателите му ще трябва да ме черпят. Само дано не е със същото…