ВИ “Румелия”

На деня на независимостта (няма нужда да напомняме датата, нали?) решихме да празнуваме по нетрадиционен начин и сформирахме ударен екип за посещение на винена изба. Поради същността на ваканцията (иначе казано – само един ден) обаче трябваше да се ограничим до разстояние от максимум 150км от София.

Първият ни(ми) избор беше “Беса вали”, избата-производител на вълнуващите вина под марката Енира (преглед на Енира 2006 и Енира розе 2008), но скромният ми опит да организирам посещение беше посрещнат с “Ами ние утре няма да работим…” Обяснение на такъв отговор откривам само в един от следните варианти: а) за служителите и управителите на Долината посещенията от български почитатели и клиенти не са важни или б) важни са, но очакват да се случват от понеделник до петък, между 9 и 5 с обедна почивка поне един час. И да, знам, че са (бяха) в гроздобер, но това всъщност не променя нищо. Хванеш ли се на хорото, ще го играеш както трябва…

Не знам откъде ми хрумна веднага след това да звънна в Панагюрище на “Румелия”, но тук нещата се случиха почти без никакви проблеми. Колкото и да се стремях, не можех да не направя аналог с посещенията си на други места и “как би било там“, особено докато говорех по телефона с една дама, която не можеше да ми разясни дали ще работят в деня, в който исках да отида, но ми разказа изцяло програмата на г-н Петров и г-н Иванов (предположих, че това са собствениците/технолозите на избата). За щастие жената бързо се сети да ме прехвърли към някого, който всъщност се занимава с тези неща и оттам нататък вече всичко беше перфектно.

Ден по-късно бяхме в Панагюрище (минавайки по “Тракия” и след това през цяла поредица супер-китни селца и градчета по пътя Панагюрище-Пазарджик, който пресича магистралата) и чувайки се само веднъж с Цвета, която вече ни чакаше в избата пристигнахме почти в уговорения час.

ИЗБАТА

rumelia01

В един двор се помещават двата цеха (шивашкият и този за вино) и "шато"-то на "Румелия". Подземната изба свързва сградите.

“Румелия” е изба с интересна закалка. Основното занимание на собственика ѝ е шиенето на дрехи по поръчки на чужди компании. Всъщност в двора в Панагюрище се помещават две халета – шивашкият цех и избата. Лозята са разделени в два масива, на обща площ 500-600 декара и се намират в землището на с. Смилец, което май е по-близо до Пазарджик отколкото до Панагюрище. Това не бива да изненадва никого, тъй като избата на “Румелия” се намира де факто в планината, а това е не много благоприятна среда за отглеждане на грозде. Самата изба е много млада – само на 4 години (основана е през 2006), но историята и постиженията ѝ са впечатляващи – многобройни медали от най-големите конкурси на Белгия, Франция, Германия (дори от последното издание на Мундус вини!) и Обединеното кралство.

Младостта има обаче и своите предимства – цехът е проектиран и изпълнен по най-новите стандарти и разполага с чисто нови (и лъскави) съоръжения. От линията за приемане и обработване на гроздето, през съдовете за ферментация, до лабораторията и бутилиращата линия избата е отлично “снарядена”. Капацитетът ѝ е до 450-500 хил. бутилки годишно, като за момента се използва само около 1/4 от това (представете си как би се отразило на себестойността и съответно на цената използването на целия капацитет). Произведените 100-150 хил. бутилки са предназначени, освен за вътрешния пазар, за Франция, Белгия, Обединеното кралство и др.

Под земята се намира избата на “Румелия”, в която са разположени около 300 барици (225-литрови бурета, ако някой е забравил) от американски, френки и български дъб. За съжаление моето въодушевление от последното беше попарено, след като ни казаха, че в миналото българският дъб е създавал проблеми и е развалял вино поради лошо качество.

ВИНАТА

rumelia09

Дегустационната зала на "Румелия".

След всичко казано дотук по отношение на производството е време да се качим в дегустационната зала и да опитаме вината на “Румелия”. Избата прави пълен комплект вина – бели, розе и червени, разделени най-общо в две категории “Мерул” (млади вина, без никакво взаимодействие с дъб, в които спадат и белите и розето) и “Мерул резерва” (качествени вина, които съгласно българското законодателство са отлежавали поне 12 месеца в дъбови бъчви).

По време на посещението си дегустирахме 5 вина – бяло от мускат отонел, розе от каберне совиньон, младо каберне&мерло и 2 от серията резерва – чист мавруд и “Селекция” (купаж от мавруд, мерло и каберне совиньон). Аз лично останах очарован от розето, което е може би едно от най-добрите български, които съм пил (ще трябва допълнително да се провери). Серията отлежали вина също е изключително силна, като моят личен фаворит е сортовият мавруд, за който вече писахме във Виноблог (тук).

ЗАБЕЛЕЖКИТЕ

И накрая, тъй като Виноблог няма да е верен на себе си, ако пропусне слабостите, които е забелязал, няколко критични думи.

Неотлежалите червени вина на “Румелия” са доста далече от истината, дори на цена от 8лв., на която се предлагат. Навярно технолозите на избата не искат да заблуждават клиентите си, ползвайки т.нар. дъбови алтернативи (за които ще ви разкажем друг път), но строго погледнато техниката е допустима и може да даде добри резултати.

По отношение на цените, съотношението между качество и цена е високо. Единствената ни забележка е фактът, че вината струват точно толкова в магазина на избата, колкото и в големите софийски магазини – 8 и 15лв., а всички обичаме да пазаруваме на заводски цени, когато отидем на место.

Последната ни забележка е свързана с цената на обиколката и дегустацията – 20лв. за 5 вина. Нашето разбиране е, че подобни такси би трябвало да покриват само разходите по организирането на подобна обиколка, а да не са предназначени за изкарване на пари от посетителите. За съжаление виненият туризъм в България все още е на ниво, на което малко изби могат да си позволят по-свободно отношение.

ОБЩО КАЗАНО

Въпреки посочените слабости, посещението на ВИ “Румелия” е едно изключително приятно и вдъхновяващо изживяване. От гледна точка на отношение и обслужване, посещението беше перфектно организирано и много приятно. Домакинът ни Цвета, се държеше много дружелюбно и ни разказваше увлекателно и подобно за всичко, което ни интересува.

Ако някой от идните събото-недели ви се ходи някъде извън София, Панагюрище и “Румелия” са прекрасна възможност за еднодневна разходка с глезене. Ако пък сте на вълна романтичен уикенд или просто прекалите с дегустациите, към избата оперира и хотелска част с няколко стаи, където можете да останете да преспите.

[album id=2 template=extend]

6 thoughts on “ВИ “Румелия””

  1. Стойчо says:

    Само не разбрах защо сте пътували по магистралата – пътят от там е 145 км, а по подбалканския е малко под 100. Ама имал си бензин – горил си го 😉

    1. Anonymous says:

      Мини по Подбалканския и ще разбереш 😉

      1. Стойчо says:

        Да, половин час по-бързо е 🙂 Можеш да ми вярваш 🙂

        1. Стойчо says:

          А пейзажът е в пъти по-добър 🙂

  2. Стойчо says:

    „всички обичаме да пазаруваме на заводски цени, когато отидем на место“

    Опитай да си купиш нещо на „заводски цени“ от Идеал Стандард, Кока Кола, Златна Панега (Титан) и … да не изброявам още.

    Изобщо: когато видиш магазин на който пише „заводски цени“ това значи само, че заводът има търговска политика, оснбована на дистрибутори (които ползват процент отстъпка от заводските цени), а не на директни продажби към крайни клиенти

    1. И все пак (и специално що се отнася до виното), мисля че е нормално, като отида на крак в избата да си купя бутилките по-евтино, отколкото ми ги продават в магазина.

Leave a Reply to Илия Марков Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *