Етикетна навигация, част 1 – български вина

Любителите на виното са уникална порода – мързеливи авантюристи. Те обичат неизвестното, стреса, любопитни са и са готови да рискуват физическото, духовното и финансовото си здраве, стига да не трябва много да се напрягат. Ето защо производителите на вино, в съдружие с национални и европейски бюрократи, са измислили един страхотен начин да ги поставят на ръба и да изпитат търпението и нервите им – започнали са да поставят етикети на бутилките си.

Разчитането на етикета е едно от първите предизвикателства, пред които се изправя начинаещият любител. Всъщност, знаейки основните положения и термини, не е толкова трудно да се ориентирате какво вино ще пиете. Започваме с българските етикети, които са сравнително прости. За пример използваме едно от вината на “Левуново” под марката “Стримон” – мерло и сира 2009:

Етикет на българско вино, предна страна

Стандартен преден етикет на бутилка българско вино (сс Виноблог :: vinoblog.eu)

Тук почти всичко е очевидно (знаем, че виното се прави предимно за износ, тъй че сме скромни да простим етикета на английски, но ако беше насочено предимно към вътрешния пазар прошка нямаше да има…) На върха е името на винарната, която (би трябвало да) е произвела виното. Отдолу е изписан винарският район, от който произхожда то – в случая Долината на Струма (другите райони, определени от българския закон за вината са – Дунавска равнина, Тракийска низина, Черноморски регион, Розова долина).

Не се стряскайте и ако попаднете на странна и наглед неразбираема комбинация от главни букви на някой етикет – например КВГНП. Това просто означава, че сте попаднали на качествено вино с гарантирано наименование за произход (ще се спрем допълнително на темата с наименованията за произход), но за съжаление присъствието на заветните 5 (или 6) букви не гарантира качество в бутилката.

Стримон” е комерсиалното име, под което хората от избата са решили да продават това вино. Мерло и сира са двата вида грозде, от които е съставено виното. Реколтата – в случая 2009 – е годината, през която гроздето е обрано.

Етикет на българско вино, задна страна

Стандартен заден етикет на бутилка българско вино (сс Виноблог :: vinoblog.eu)

На задния етикет надписите почти се повтарят, но получаваме и допълнителна (важна) информация. Едното, което можем да научим е алкохолното съдържание на виното – в случая 14,5%. Другото интересно в случая е, че етикетът на Стримон мерло и сира ни информира, че виното е произведено и бутилирано от друга фирма по поръчка на изба Левуново. Натъртваме, че това не е сигурен знак, че виното е по-некачествено. Напротив, точно този Стримон доказва обратното.

Много винари обичат да използват този етикет, за да разкажат за философията, семейната си история или уникалната природа на родния им край. Нашите любими са тези, които описват характера на виното в бутилката.

Скоро ще ви сблъскаме и с други етикети. Ако се учите прилежно, може би (само може би) ще сте готови за финалния и най-тежък сблъсък с царицата на етикетната мистерия – Франция.

3 thoughts on “Етикетна навигация, част 1 – български вина”

  1. Ако изключим Khan Krum на Винекс Преслав, кои вина имат КВГНП на етикета си? Аз отдавна не съм попадал на такива. А горепосочените, за парите си са добри.

  2. Kalinka2008 says:

    Къде във Варна може да се купи вино Strymon ?

    1. За съжаление аз не знам, но може би някой от читателите ни би могъл да каже…?

Leave a Reply to Илия Марков Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *