Опасностите на винения снобизъм

В този блог често говорим за виноснобите с насмешка. Истината обаче е, че нещата са доста по-сериозно и виненото снобство носи след себе си неочаквани и опасни последици, които, в крайната си форма, могат да доведат до трайни увреждания от рода на: отвращение от вино и всичко свързано с него, психически разстройства и притеснение от това какво и как ще си поръчаме, за да не изглеждаме недостойни в очите на околните и други.

Ако не ни вярвате и смятате, че драматизираме излишно, то може би ще повярвате на проучване, проведено в Обединеното кралство и цитирано от британския вестник “Телеграф”, относно винените навици на британците и най-често допусканите от тях грешки, свързани с консумирането на вино. И ако не можете да се справите с английски, нека ви преразкажем част от куриозите, разкрити от изследването.

Най-честата грешка е разбира се в произнасянето на различните сортове грозде – например произнасяне на “т”-то в името на pinot noir – т.е. пиноТ ноар или изчитането “1 към гьотере” на наименованието на друг емблематичен френски сорт semillon (семийон) (направо не смеем да си представим дали е “семилон” или още по-благозвучното “семильон”, а може би съвсем по английски “семилиън”). Грешното произношение обаче не е страшно. Единствената опасност, която то създава е да получите коктейл от раци вместо вино, ако успеете да финтирате персонала чак дотам с езиковите си напъни.

Около 10% от британците се оплакват, че не им е сипано достатъчно вино, когато… сервиращият поднася проба за температурата и качеството на виното. Толкова за достойнствата на здравия англо-саксонски егоизъм. Малко френска изтънченост и егалитарност няма да им навреди. Също и разучаване на базисния етикет при консумирането на вино. Да не говорим, че освен това още 5% връщат вино, което обявяват за корквано (или дефектно )… независимо, че бутилката е с винтова капачка.

Прескачаме тези английски любители на ферментиралия гроздов сок, които развалят скъпите си вина, добавяйки лимон в тях (все пак не можем да очакваме много от хора, които слагат черен пипер и оцет на… пържени картофи) и тези, които развъртайки виното, за да отключат ароматите му, изливат половината върху новите си дрехи (с практика се постигат успехи), за да стигнем до…

Най-тежкия случай

Около 16% от британците чистосърдечно си признават, че често поръчват скъпа бутилка, за да изглежда така, сякаш разбират какво пият, при положение, че хал-хабер си нямат какво се случва в чашата им.

Подобно отношение е плод именно на завета на виненото снобство, който постановява, че за да пиеш хубаво вино, трябва да похарчиш половината си месечна заплата за една бутилка. Виноблога никога не би ви посъветвал подобно нещо. Напротив, ако не знаете за какво става въпрос, по-добре да започнете с нещо по-скромно, с което да градите небцето си. Невероятното бордо или кианти за 60, 80 или 100 лева пак ще е толкова невероятно, просто…нищо няма да разберете от него.

3 thoughts on “Опасностите на винения снобизъм”

  1. Емил Стоянов says:

    Интересно би било какви са процентите на тези показатели извлечени от българската действителност 😉

    1. И на мен би ми било много интересно, но засега само можем да спекулираме – според мен ще са сходни, предвид тоталното непознаване не просто от страна на клиентите, а и в много случаи на сервитьорите как се консумира вино.

      На мен съвсем скоро ми се случи да поискам купа с ледена вода за бутилката и да ми донесат… лед в чашка 🙂

  2. Споменава се за британците, които развалят виното с лимон. А какво ще кажете за тези хора, които си “разреждат” виното с лед, сода или спрайт – доста често срещано явление у нас освен лимона ?

Leave a Reply to Емил Стоянов Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *