Съществуват множество различни скали, които експертите оценяват виното. Навярно най-популярната е 100-точковата система, създадена от Робърт Паркър (в света на виното той е нещо като Джъстин Бийбър за 13-годишните момиченца), но съществуват и други, например 5-рейтинговата скала на DiVino. Тези скали и съпътстващите ги описания обаче понякога звучат объркващо и неточно. Стремежът на нашия блог е да говори за виното на прост български, а за българите най-познатата и разбираема скала за оценяване е 6-балната система. Но нека направим някои уговорки все пак (в скобки са уравнени по скалата на Паркър):
С оценка от 2 до 3 са вина, които трябва да бъдат избягвани при всички положения. Независимо от цената. Тук влизат супер-дупер евтини вина (в повечето случаи), наливните вина по кварталните кръчми, както и “жестокото домашно винце”, което прави дядо ви. (под 70)
Вината с оценка от 3 до 3½ са кофти, но при определени случаи стават. Например ако са много евтини. (70-74)
Вината от 3,51 до 4 (тоест 4-ка с един или два минуса) са съвсем обикновени и обикновено в тях няма нищо специално. Подходящи за фаза “4-а бутилка”, когато вече изобщо не ти пука какви са “вкусовите характеристики” на това, което пиеш… (75-79)
Между 4 и 4½ вече влизаме в графа “Мммм…” Тези вина са добри, но пък за съжаление нещо им липсва, за да са наистина значими и запомнящи се. (80-84)
Вината между 4,51 и 5 са наистина впечатляващи. От типа, от които знаеш, че е задължително да си купиш няколко бутилки, след като ги опиташ. (85-89)
Над 5 са най-добрите вина, които изобщо съществуват. Тук спадат вината, от които ти настръхват космите на гърба, получаваш внезапен прилив на енергия или започваш да обикаляш из стаята, махайки с ръце от вълнение… За съжаление не ни се случва много често да попаднем в тази графа. (90+ точки)
Пълно 6 навярно е непостижимо, но ако трябва да го сравним с нещо, най-вероятно е като виното, което Исус направил от вода на сватбата в Кана (100 точки).