cc Виноблог :: vinoblog.eu
Абруцо се намира на около 80км източно от Рим. Земите му са хълмисти и от векове тук хората се прехранват от тежкия труд на полето. Виното им сякаш отразява този начин на живот и тази потомствена бедност, нарушена едва в следвоенните години (макар поне статистически Абруцо все още да принадлежи към Южна Италия).
Цветът е тъмен, гранатов с леки рубинени отенъци. Истинската сила на това вино е в ‘носа’ му. Изключително сложен, с много допълващи се и малко трудно различими един от друг аромати. Най-явен и запомнящ се е мирисът на един хубав, застоял обор, пълен с коне. Миризмата на тор, която намирам просто за очарователна, се допълва от силен аромат на червени горски плодове и леките нотки на тютюн (прекрасно допълнение), ванилия (просто омайваща) и дъб (лек и елегантен като италиански моден дизайнер).
Изключително жалко е, че този ансамбъл не се повтаря във вкусовите усещания на небцето. Има нещо в баланса (комбинацията между киселинност, танини и тяло на виното), което го прави странно. Навярно ключът от бараката се крие във факта, че има около 4 години отлежаване в бутилката, а производителят препоръчва да се пие младо (т.е. първите 3 години).
Независимо от това Масчарели е едно вдъхновяващо вино, чудесен пример за скриятия чар на Абруцо, който рядко и трудно може да се надява да догони славата или цените на Бароло или Кианти, но за сметка на това прави прекрасно вино.
Хранителни комбинации: паста (разбира се). Тъй като са пости ви препоръчвам да опитате комбинация с вегетарианска лазаня (напр. със спанак). Цена: ~20лв. бутилката.
Оценка: 5-
Съгласна съм с автора. Определено в Абруцо има не лоши вина. Ако ми позволите само, малка забележка – Masciarelli се чете и произнася Машарели.
Оправих го 🙂 Благодаря за забележката
Така е Лина… правилна забележка.Страхотни вина от областта имат и Вила Медоро и Толло.
Да, опитвала съм Пекорино на кантина Толло, но по-скоро от любопитство заради името.