Вино: Mazzei Fonterutoli Chianti Classico 2005
© Mazzei 1435 :: www.mazzei.it
В книгите от “италианския” му период, героите на Хемингуей винаги пият много кианти, в традиционните бутилки-дамаджани, опаковани в тръстикови кошнички. Разбира се, както подобава на тези творби, в тях мъжете винаги са извисени морално, жените красиви и невинни, а виното – перфектно.
Не винаги обаче нещата седят така в живия живот. Кианти е емблема на Италия и на виното от тази прекрасна страна. И както често се получава – този факт е изиграл колкото добра, толкова и лоша роля за съдбата на това вино от Флоренция.
Затова немалко експерти (ние тук не смеем да се представяме за такива) от света на виното препоръчват един от под-районите – Кианти класико – като извор на най-доброто, което тосканци могат да предложат. Ето защо не можах да се сдържа, когато ми попадна този образец и веднага отворих да го пробвам…
И не съжалих
Хемингуей може да е бил всякакъв, но не е бил никак загубен и е знаел как да се наслаждава на живота с пълни шепи.
Киантито, което идва от замъка Фонтерутоли е превъзходен образец за областта – плодово, ароматно, мощно. Като един от онези италиански любовници, които бакланските мъжкари с презрение наричаме жабари.
Дълбок гранатов цвят с пурпурни отенъци. Носът е мощен, с комплексен букет от аромати – касис и сливи, намачкани и направени на конфитюр (това особено се усеща на небцето, тъй като виното е приятно сладникаво), но омесени с виолетки, мента, тютюн и посипани с черен пипер и ванилия. И понеже това не му стига, целият този сладкиш е увит в кожа, глазиран леко с шоколад и сложен в дъбов съд да се пече.
Това леко шизофренично описание е опит да пресъздам цялата сложност на ароматите, които се комбинират в това червено вино. И достойнствата му изобщо не се изчерпват с това. Харесва ми ниската до средна киселинност, яките, но загладени танини и обемното тяло на виното в устата. Единствените неща, които леко ми се изплъзват от контрол са доста сладкото усещане и малко силната алкохолност, която се усеща на гърлото.
Отлично направено вино, което с ръка на сърцето мога да кажа, че обичам (от днес!) Препоръчвам ви да го комбинирате с типично италиански ястия – сосът карбонара е от Флоренция (Тоскана), но аз лично ви съветвам да опитате комбинацията с къса дебела паста (напр. пене ригате), сос по болонски (болонезе) и настъргано, разтапящо се пармиджано реджано отгоре.
За съжаление, дори в романите на Хемингуей, идва трудният момент – и тук той се крие в цената (къде иначе?) – ~34лв. за бутилка. Но ако избързате имате възможност да си купите 2 малки бутилки (или иначе казано 1 нормална) на “скромната” цена от 26лв. в магазините Vinello (такива има в “Сердика център” и “Аутлет център”).
Оценка: (внимание!) 5+