© ВИ "Румелия" :: www.rumelia.net
Мед капе на патриотическите ни сърца. От известно време се бяхме отказали от идеята, че България може да произведе качествено сортово (тоест некупажно) вино от мавруд.
Подобно твърдение навярно звучи налудничаво при наличието на такова клише като “мавруд от Асеновград”, но истината е, че от години вече виното от този иначе китен български град не струва, развалено най-вече заради особения си статут и репутация и… несериозното и алчно (казах го) отношение на местните производители, които бълват какво ли не на супер ниски цени само и само да се възползват от репутацията на тероара.
Истината е, че към днешна дата мястото в България се нарича Пазарджик, а не Асеновград. Доказва го и това вино от Панагюрище (това е шега).
ВИ “Румелия” (гр. Панагюрище) е млада и амбициозна изба, за която съм сигурен, че тепърва ще се говори и пише много.
За маврудът им обаче мога да ви кажа само хубави неща. Бистър средно-наситен гранатов цвят. Много приятен нос на това вино. Като сутрешна разходка в гората през дъждовен септемврийски ден. Силен аромат на шума, допълнен с червени горски плодове – много зрели и в допълнение мощна ванилия и елегантен дъб.
На небцето червените плодове са на конфитюр, а виното завършва на шоколад. Приятна киселинност и силни танини (горчивина) допълват изцяло приятните усещания, които това вино създава. Единствената ми забележка е, че тялото е малко хърбаво, тоест усеща се малко леко и несериозно в устата.
Като цяло обаче едно много добро вино и на много добра цена – 15 лв. – за качеството си! Комбинирайте с най-маститите гозби от националната кухня, но се съсредоточете върху червеното месо за това вино.
Оценка: 5-
Отбележете и коментирайте това вино: Merul Mavrud Reserva 2007
Да не си мислят пловдивчани, че само в Асеонград се прави вино 😀 Не че край Панагюрище знам къде са лозята, но ме радва 🙂
споделям мнението ти за тялото на Мерул. опитвала съм и кабернето им и някои други от тяхната изба. на всичките вина точно това им е особеното – тялото никакво го няма. иначе на нос интересни аромати, но пиеш и няма никой. усещането е странно.
чудя се дали това не е концепцията на някой технолог/енолог/уайнмейкър или какъвто е там, да прави леки, плодови, лесно разбираеми вина. ама чак пък толкова леки …
Хммм, интересно – благодаря за запознаването с избата, не бях ги чувал!
За мавруда (който иначе много обичам) споделям тоталното игнорване на Асеновград, макар че най-добрият мавруд, който съм пил някога, беше именно станимашки – но домашен от “свой” човек!
Докъм скорошна дата от “заводските” мавруди за мен лично вАжеше само Перущица (изба “Пълдин”). Имаха някои много добри години (само някои, уви), но не съм проверявал напоследък, дано не са го окепазили и те.