Да живее Царя! Виното му е хубаво.
Каб(ерне совиньон)-а на Домейн Бойар от серията “Царска резерва” наистина напомня на аристократ – то е сдържано, не особено експресивно нито на цвят, нито в ароматите си (на носа и небцето), но същвременно е елегантно и с перфектни обноски. Несъмнено е закърмено със сребърни прибори, но може би някъде по време на живота му комунистите са дошли, прибрали са му имотите и са го изритали в изгнание.
Цветът на това вино е чист и елегантен рубин с леки гранатови отенъци. Ароматите са леки и сдържани. Усещат се типичните за сорта черни плодове, доминирани от боровинки/касис с лек мармаладен тон. Ароматните характеристики се допълват от лек пиперлив отенък, комбиниран с приятен аромат на опушен дъб.
На вкус виното е леко сладникаво, с мармаладен отенък, усеща се аромат на малини, финалът на виното се доминира от черен пипер, дори е леко пикантно (като един истински аристократ – изискан и леко арогантен, с което ви оставя лека пикантност в устата да му кажете какво точно мислите за него).
Танините са меки, не особено силни. Тялото и ароматите са със средна интензивност. Като цяло балансът е добър, но му липсва нещо.
Подходящата температура за сервиране е между 15 и 18 градуса в зависимост от сезона и хранителното комбиниране. Подходящо е за по-тежки блюда – червени меса на скара. Би вървяло добре с редица ястия от традиционната българска кухня – опитайте с телешко със зелен фасул! 🙂 За съжаление цената е леко възпираща за качеството, което получаваме – 14лв. за бутилка.
Оценка: 5=
Отбележете и коментирайте това вино: Domaine Boyar Royal Reserve Cabernet Sauvignon 2006
Царската резерва 1996 беше добро вино :–) Като знам разликата в Горчивките преди и след 2000ната, не смея да си развалям добрите впечатления и от тази линия с по-новите й вина 🙂
Най-вероятно е точно така. Аз лично още не мога да си обясня дали традиционни производители си развалиха утвърдените вина или “младите лъвове” просто излязоха с много високо качество.
Не само “Домейн бойар”. “Дамяница” се опитват да поддържат ниво, но не могат изобщо да се мерят с “Катаржина”, “Санта сара” и “Телиш”/”Кастра рубра”. Да не говорим за Асеновградските мавруди и пр., които май само за готвене стават вече…
Марков,
така си го описал, че искам веднага, ама веднага да го опитам! 🙂 Аз купих 2008 обаче. Ще пробвам и ще ти пиша. Но описанието, о описанието! Малини, мармалад, черен пипер…. Марков, вие правите любов с виното и думите.