Едно от любимите ми неща във Франция е, че където и да отидеш да обядваш, на масата вече те чакат винени чаши. Обяд с вино. Или изкуството да живееш. Дори в рамките на работния ден. Представете си моето щастие, когато в търсене на безжичен интернет къмто пладне, вместо кроасана и капучиното, с които се бях примирила, в едно мое любимо кафе ме изненадаха с обедно меню от чаша вино, свежа салата от голямата купа и много, разни и вкусни сандвичи по избор от платата на бара. И цялото на позволимо-подканваща цена. Познайте кое ме спечели!
Кафето е Coffee House на ул. 6-ти септември №1 до градинката на Кристал. Особено популярно е сред околните банкери и чужденци по работа в центъра. Има приглушена светлина, меки дивани, много шарени стени, достатъчно добра вентилация и вестниците на деня.
Вината са Ducca del Poggio от района на Венеция. Мерлото е плътно с вкус на щипка подправки, не толкова сладко и леко като обичайното българско мерло, но достойна компания за питателен обяд. Бялото оставям на вас. Октомври е все пак.
Вярно е, че бях единствената с вино между кафетата. Но пък съм възхитена от идеята, че преди следобедното капучино пред компютъра, можеш да се насладиш на бавна чаша вино по обяд в същата уютна атмосфера.
Въпреки, че сме южно-европейска и винарска държава подобни удоволствия още не са ни ежедневие. Което ме накара да се замисля защо. Може би е от дългите години, в които основният доставчик на вино бяха дядовците, а основно място за обществено хранене – столовете на заводи и институти. Затова и винената наслада беше по-скоро домашно начинание. С появата на заведенията от типа на пицарии и бирарии, популярно стана наливното вино Средна Хубост, така че лесното намиране на добро вино си беше рядкост. Сега вече слава богу не е така.
П.П. Междувременно имах възможността да опитам и бялото им вино. Също добро.
cc Виноблог :: vinoblog.eu
Така де -един път се живее.Нека не пестим красивите моменти.Инвестициите в спомени са великолепно и стоплящо средство